Dancing Queen
Видях я един ден в обедната почивка на витрината на малко антикварно магазинче близо до офиса (както каза една колежка – спънах се в нея). Беше изумително красива, ювелирна дамска дреха, от фин орнаментирен плат, с милиони различни по форма черни мъниста. Влязох, захласнах се, и я купих. Тръгнах да я облека, жената ми помогна (предупреди ме да внимавам с мънистата, защото се ронят).
Впоследствие ръкавчетата се оказаха крехки като паяжина и се прокъсаха. И реших, че трябва да намеря реставратор да ги възстанови. Представях си, че може да се подлепят с нещо по-солидно, което да ги държи. Само че през гугъл не можах да открия нищо. Тогава писах на Рени Врангова. Тя ме насочи към специалистка (костюми и сценография), която обаче не се съгласи да се заеме.
Междувременно приятелка ми даде името на дизайнерка (която и тъче), с която преди време е имала контакт. Писах й, тя се съгласи да види за какво става въпрос, но след първите майски празници, които предстояха скоро. След празниците й писах, но доста време нямаше отговор (може би десетина дни) и аз реших, че се е отказала. Тогава друга приятелка спомена за нейна позната, която обаче била много мудна и можело да отнеме месеци. Като краен вариант имах идея да пиша на Кремена Халваджиян.
В един момент обаче „тъкачката“ ми отговори. Уговорихме се и на другия ден отидох с дрехата в ателието й. Оказа се много симпатична, изключително лъчезарна жена. Каза, че с този слаб плат ръкавчетата са неспасяеми и трябва да се махнат. Първоначално си помислих, че предлага просто да остави дрехата без тях, но тя имаше предвид да ушие / пришие нови. Даже намери подходящ плат – черна коприна с деликатен графичен мотив, който добре кореспондира с останалия плат на дрехата. Този момент обаче беше силно натоварен за нея (сватби и абитуриентски балове) и се уговорихме да отида пак при нея с дрехата след около месец.
Малко преди това минах един обед през антикварното магазинче и потърсих информация за дрехата, но дамата ми каза единствено, че е на около 100 години, от началото на миналия век, не знаеше повече.
Аз малко по малко почнах да осъзнавам, че това е някакво бижу – вечер се прибирах от офиса, сядах на пода и я съзерцавах. И все ме глождеше коя ли я е носила, къде ли, как се е чувствала… (което всъщност ми е усещането и за много старинни артефакти, на които попадам, все ме тегли към такива).
После минах отново през магазинчето и помолих жената да проучи доколкото е възможно повече за дрехата. Тя каза, че ще опита. Нямах много надежди, даже никакви, дотам, че се чудех дали изобщо да ходя пак в магазинчето. Но все пак отидох, и тя беше проучила:
ФЕО МУСТАКОВА (Теодора Мустакова-Генадиева) – легендарна световно известна балерина.
Родена на 14.06.1909 в Солун, където бащата (ген. Димитър Мустаков) е назначен за военен аташе. Майката (Роза) е пианистка, учила музика в Дрезден. На 18-годишна възраст Фео заминава за Париж с по-голямата си сестра да учи балет. Ученичка е на Олга Преображенска, бивша прима на Петербургския Императорски балет. Танцува в “Лидо” и “Фоли Бержер”, където сред почитателите й е и Чарли Чаплин, работи с Фернандел и Жозефина Бекер. Играе и в Рио де Жанейро, където се запознава с Ернани Майер, шеф на световноизвестното казино в Рио де Жанейро “Копакабана”, с когото пламва голяма любов. Връзката им обаче е прекъсната от новината за смъртта на майка й, заради която тя се връща в България. Тук се среща със старата си ученическа любов Асен Генадиев (химик), за когото по-късно се омъжва. Остава в България, основава балета на Музикалния театър и става негов балет-майстор, основава и балетна школа за деца. С Генадиев имат син.
Comments